1. Какви са данъците в Румъния за юридически лица?
Размерът на корпоративния данък в Румъния (за 2020) е 16%.
За новосъздадени (под 1 година) и микро-компании се прилага т.нар. данък върху оборота, който е в размер на 1% или 3% от годишния оборот.
Условието, на което трябва да отговаря компанията, за да попада в категория микро-компания, е да има максимален оборот в края на предходната фискална година в размер на до 1 милион евро. Ставките, приложими за микрокомпании са:
Микро-компаниите могат да прилагат стандартния корпоративен данък от 16%, в случай че покриват и двете от следните изисквания:
2. Кога настъпва задължение за регистрация по ДДС в Румъния?
Прагът за регистрация по ДДС в Румъния е 300 000 леи, а при дистанционни продажби – 118 000 леи.
3. Нужно ли ми е разрешение, за да продавам хранителни добавки в Румъния?
Зависи. Съгласно румънското законодателство хранителните добавки се делят на 2 вида:
А. Хранителни добавки, съдържащи само витамини и минерали
Б. Хранителни добавки, съдържащи витамини и/ или минерали в смес с други вещества с хранителен или физиологичен ефект
Продуктите по точка А подлежат на т.нар. уведомителен режим през Министерството на здравеопазването в Румъния чрез попълване на формуляр, който може да бъде изтеглен от www.ms.ro. Попълненият формуляр, придружен с етикета на съответния продукт на румънски, се изпраща до Министерството на здравеопазването - Главна дирекция „Контрол в общественото здраве“ и той се вписва в националния регистър на хранителните добавки. Към 2020 г. тази процедура е безплатна.
Продуктите по точка Б се регистрират към „Институт за хранителни биоресурси“ към Министерството на земеделието и развитието на селските райони в Румъния и изискват по-подробна документация включително сертификат за съответствие и страна на произход, физико-химичен и микробиологичен анализ, сертификат за опаковка. За повече информация и съдействие, моля свържете се с нас.
4. Искам да продавам онлайн в Румъния. Какво ми е необходимо?
Ще ви е необходима добра организация и готовност за първоначална инвестиция на времеви и финансов ресурс.
Добрата новина е, че ние можем да ви съдействаме и насочим към специалисти, предлагащи качествени и достъпни услуги за всяка една от стъпките.
5. Колко време се чака за минаване на ГКПП-та с Румъния?
Интензитета на трафика на ГКПП-та с Румъния може да следите посредством приложение на румънската гранична полиция на адрес: https://www.politiadefrontiera.ro/ro/traficonline/
То позволява да сравните времето за влизане и излизане в и от страната както с автомобил, така и с тежкотоварните автомобили.
6. Колко струва да регистрираш фирма в Румъния?
Държавните такси, свързани с регистриране на ЮЛ в Румъния към 2020 г. са в размер на 26 евро. Минималният изискуем капитал, който трябва да се внесе, е в размер на 42 евро. В случай че не владеете езика и нямате възможност лично да подготвите и внесете документите, е възможно да се наложи да заплатите и адвокатски хонорар. Съществуват и други, свързани разходи, като например наем на офис, откриване и поддържане на банкова сметка, счетоводно обслужване и подобни, които са променливи и зависят от множество фактори.
7. Какви са нивата на данъците за ФЛ и осигуровките по трудови договори?
Разпределението на вноските за социално и здравно осигуряване между служител и работодател в Румъния са доста различни от тези в България. Служителят заплаща общо 45% от брутната си заплата като осигуровки, докато вноските за сметка на работодателя са в размер на 2.25% от брутното възнаграждение. Вноските за сметка на служителя включват 10% данък върху дохода, 10% здравни осигуровки и 25% пенсионно осигуряване.
8. Какъв е потенциалът на румънския пазар за български стоки и услуги и какво не знаят българските предприемачи за него?
Ивайло Маринов – съветник по икономическите въпроси към Посолството на България в Румъния
Румъния стана втори външноикономически партньор на България, като измести Италия от тази позиция, но все още не е достатъчно добре позната страна за българските компании. Българските фирми се сблъскват с няколко основни бариери и те са породени от непознаването на манталитета и партньорите в Румъния, но това постепенно се променя и все повече наши компании настъпват успешно на румънския пазар.
Потенциалът на румънския пазар е доста добър, но всяка фирма се интересува конкретно от сектора, в който тя работи.
Пазарните ниши, в които има интерес към българска продукция са скалните материали и по-конкретно облицовъчните камъни. Те се представят доста добре в строителния сектор в Румъния. Другият тип стоки са козметичните продукти, създадени на основата на розово масло. Има интерес към мебели, а и много български компании продават в Румъния, откриха шоуруми в големите градове, направиха складове. Разбира се, традиционно добре са приети хранителните продукти. Румънците търсят български храни.
За фирмите, произвеждащи конфекция, мога да препоръчам първо да инвестират в реклама, защото на пазара в Румъния ще трябва да се изправят пред местни производители и силно навлизащите турски компании от текстилния бранш. Все пак има български фирми, които изнасят за Румъния текстил под формата на завивки, кърпи и хавлии.
Софтуерните компании, които избират къде да инвестират на Балканите наистина избират между Румъния и България. Двете държави имат много добре подготвени софтуерни специалисти, като ниво, но като брой румънските експерти са повече. От друга страна България е с предимство по отношение на хардуерните специалисти.
По отношение на киберсигурността – вече две български компании си партнират с румънски фирми. Този сектор е много труден, строго специфичен, защото е силно контролиран от държавата.
Горещо препоръчвам на българските фирми да се ориентират към съседната държава и да използват географската близост и потенциала на румънския пазар.
Вижте видео с цялото изказване на г-н Маринов.
9. Кое би било по-добре прието на румънския пазар - българска марка или нова (румънска) марка?
Петко Димитров – член на УС на Българо-румънска палата
Това, което първо трябва да се наложи на румънския пазар е качеството. След това трябва да се търси вариант за налагане на марка. Ако една марка е позната в България, не е сигурно, че тя ще бъде добре приета в Румъния. Заради това, според мен, трябва да се работи за марки, които „грабват“ румънския потребител. С доброто качество, доброто позициониране и доброто маркетингово проучване нещата не са невъзможни.
Цялото видео вижте тук
10. Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да развиват бизнеса си в Румъния?
Димитър Гиков – мениджър от екипа на сладкарници „Неделя“
Най-важното нещо, което бих посъветвал бъдещите ентусиасти, които искат да навлязат на румънския пазар е да имат силите да инвестират в него. Защото това не е начинание, в което да вложиш нещо и да го оставиш да си расте само. Ти трябва да си там. Другият вариант е да имаш представител, но сигурен човек, на когото да разчиташ, че ще ти дава адекватна обратна връзка от пазара и средата, в която бизнесът се развива.
Какво друго споделя Димитър Гиков, вижте във видеото.