bg | ro | en |

Въпроси и отговори

1. Какви са данъците в Румъния за юридически лица?

Размерът на корпоративния данък в Румъния (за 2020) е 16%.

За новосъздадени (под 1 година) и микро-компании се прилага т.нар. данък върху оборота, който е в размер на 1% или 3% от годишния оборот.

Условието, на което трябва да отговаря компанията, за да попада в категория микро-компания, е да има максимален оборот в края на предходната фискална година в размер на до 1 милион евро. Ставките, приложими за микрокомпании са:

  • 1% за микро-компании с поне 1 назначен служител
  • 3% за микро-компании без назначени служители

Микро-компаниите могат да прилагат стандартния корпоративен данък от 16%, в случай че покриват и двете от следните изисквания:

  • Имат учредителен капитал от поне 45 000 леи.
  • Имат назначени поне 2ма служителя.
     

2. Кога настъпва задължение за регистрация по ДДС в Румъния?

Прагът за регистрация по ДДС в Румъния е 300 000 леи, а при дистанционни продажби – 118 000 леи.
 

3. Нужно ли ми е разрешение, за да продавам хранителни добавки в Румъния?

Зависи. Съгласно румънското законодателство хранителните добавки се делят на 2 вида:

А. Хранителни добавки, съдържащи само витамини и минерали
Б. Хранителни добавки, съдържащи витамини и / или минерали в смес с други вещества с хранителен или физиологичен ефект

Продуктите по точка А подлежат на т.нар. уведомителен режим през Министерството на здравеопазването в Румъния чрез попълване на формуляр, който може да бъде изтеглен от www.ms.ro. Попълненият формуляр, придружен с етикета на съответния продукт на румънски, се изпраща до Министерството на здравеопазването - Главна дирекция „Контрол в общественото здраве“ и той се вписва в националния регистър на хранителните добавки. Към 2020 г. тази процедура е безплатна.

Продуктите по точка Б се регистрират към „Институт за хранителни биоресурси“ към Министерството на земеделието и развитието на селските райони в Румъния и изискват по-подробна документация включително сертификат за съответствие и страна на произход, физико-химичен и микробиологичен анализ, сертификат за опаковка. За повече информация и съдействие, моля свържете се с нас.
 

4. Искам да продавам онлайн в Румъния. Какво ми е необходимо?

Ще ви е необходима добра организация и готовност за първоначална инвестиция на времеви и финансов ресурс.

  • добри продукти, съобразени ценово с местния пазар
  • отлично преведен на румънски език сайт
  • дигитална реклама, съобразена с целевата ви аудитория
  • политика на поверителност, за защита на личните данни и общи условия, съобразени с румънското законодателство
  • бързи и надеждни куриерски услуги
  • клиентско обслужване на румънски език
  • счетоводно обслужване, в случай че оборотите ви надминат прага за регистрация по ДДС

Добрата новина е, че ние можем да ви съдействаме и насочим към специалисти, предлагащи качествени и достъпни услуги за всяка една от стъпките.
 

5. Колко време се чака за минаване на ГКПП-та с Румъния?

Интензитета на трафика на ГКПП-та с Румъния може да следите посредством приложение на румънската гранична полиция на адрес: https://www.politiadefrontiera.ro/ro/traficonline/
То позволява да сравните времето за влизане и излизане в и от страната както с автомобил, така и с тежкотоварните автомобили.
 

6. Колко струва да регистрираш фирма в Румъния?

Държавните такси, свързани с регистриране на ЮЛ в Румъния към 2020 г. са в размер на 26 евро. Минималният изискуем капитал, който трябва да се внесе, е в размер на 42 евро. В случай че не владеете езика и нямате възможност лично да подготвите и внесете документите, е възможно да се наложи да заплатите и адвокатски хонорар. Съществуват и други, свързани разходи, като например наем на офис, откриване и поддържане на банкова сметка, счетоводно обслужване и подобни, които са променливи и зависят от множество фактори.
 

7. Какви са нивата на данъците за ФЛ и осигуровките по трудови договори?

Разпределението на вноските за социално и здравно осигуряване между служител и работодател в Румъния са доста различни от тези в България. Служителят заплаща общо 45% от брутната си заплата като осигуровки, докато вноските за сметка на работодателя са в размер на 2.25% от брутното възнаграждение. Вноските за сметка на служителя включват 10% данък върху дохода, 10% здравни осигуровки и 25% пенсионно осигуряване.
 

8. Какъв е потенциалът на румънския пазар за български стоки и услуги и какво не знаят българските предприемачи за него?

Ивайло Маринов – съветник по икономическите въпроси към Посолството на България в Румъния

Румъния стана втори външноикономически партньор на България, като измести Италия от тази позиция, но все още не е достатъчно добре позната страна за българските компании. Българските фирми се сблъскват с няколко основни бариери и те са породени от непознаването на манталитета и партньорите в Румъния, но това постепенно се променя и все повече наши компании настъпват успешно на румънския пазар.

Потенциалът на румънския пазар е доста добър, но всяка фирма се интересува конкретно от сектора, в който тя работи.

Пазарните ниши, в които има интерес към българска продукция са скалните материали и по-конкретно облицовъчните камъни. Те се представят доста добре в строителния сектор в Румъния. Другият тип стоки са козметичните продукти, създадени на основата на розово масло. Има интерес към мебели, а и много български компании продават в Румъния, откриха шоуруми в големите градове, направиха складове. Разбира се, традиционно добре са приети хранителните продукти. Румънците търсят български храни.

За фирмите, произвеждащи конфекция, мога да препоръчам първо да инвестират в реклама, защото на пазара в Румъния ще трябва да се изправят пред местни производители и силно навлизащите турски компании от текстилния бранш. Все пак има български фирми, които изнасят за Румъния текстил под формата на завивки, кърпи и хавлии.

Софтуерните компании, които избират къде да инвестират на Балканите наистина избират между Румъния и България. Двете държави имат много добре подготвени софтуерни специалисти, като ниво, но като брой румънските експерти са повече. От друга страна България е с предимство по отношение на хардуерните специалисти.

По отношение на киберсигурността – вече две български компании си партнират с румънски фирми. Този сектор е много труден, строго специфичен, защото е силно контролиран от държавата.

Горещо препоръчвам на българските фирми да се ориентират към съседната държава и да използват географската близост и потенциала на румънския пазар.

Вижте видео с цялото изказване на г-н Маринов.
 

9. Кое би било по-добре прието на румънския пазар - българска марка или нова (румънска) марка?

Петко Димитров – член на УС на Българо-румънска палата

Това, което първо трябва да се наложи на румънския пазар е качеството. След това трябва да се  търси вариант за налагане на марка. Ако една марка е позната в България, не е сигурно, че тя ще бъде добре приета в Румъния. Заради това, според мен, трябва да се работи за марки, които „грабват“ румънския потребител. С доброто качество, доброто позициониране и доброто маркетингово проучване нещата не са невъзможни.

Цялото видео вижте тук
 

10. Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да развиват бизнеса си в Румъния?

Димитър Гиков – мениджър от екипа на сладкарници „Неделя“

Най-важното нещо, което бих посъветвал бъдещите ентусиасти, които искат да навлязат на румънския пазар е да имат силите да инвестират в него. Защото това не е начинание, в което да вложиш нещо и да го оставиш да си расте само. Ти трябва да си там. Другият вариант е да имаш представител, но сигурен човек, на когото да разчиташ, че ще ти дава адекватна обратна връзка от пазара и средата, в която бизнесът се развива.

Какво друго споделя Димитър Гиков, вижте във видеото.